Венцислав Чолаков: Твърденията, че Булгартабак се занимава с контрабанда са абсурдни и абсолютно неверни, експортът ни е 100% деклариран
14 Март 2016
- Г-н Чолаков, в последните дни името на "Булгартабак" беше замесено в контрабанда на ваши марки цигари в Турция. Как ще го коментирате?
Венцислав Чолаков: Твърденията, че "Булгартабак" се занимава с контрабанда, са абсурдни и абсолютно неверни. Както посочихме в разпространената от нас декларация, ние стриктно спазваме законодателствата в България и в чужбина. Нашият експорт е 100% деклариран пред агенция "Митници" и ние нямаме сделки с компании в Република Турция и не продаваме на този пазар. В същото време установихме че, за последните 2-3 години изданията от групата "Икономедиа", които имат девиз – “Качествени медии за взискателни читатели”, са публикували над 1000 публикации за "Булгартабак" с негативен характер. На такива медийни атаки от тях за съжаление са подложени и някои други български компании, като в същото време са доста толерантни към чуждия бизнес в България. Оставям на вас да прецените “обективността” и “безпристрастността” на тези медии.
- "Булгартабак" активно участва в кампании срещу контрабандата на тютюневи изделия, намалява ли делът й?
Венцислав Чолаков: Резултатите, които бяха постигнати през 2015 г , са впечатляващи. Доволни сме, че и ние допринесохме за това с нашата кампания "Не купувай контрабанда". Делът на контрабандните цигари е най-нисък за последните 7-8 години. Според проведените омнибус изследвания за ефектите от кампанията 86% от българите подкрепят провеждането й, а с 5% е спаднала контрабандата на акцизни стоки в периода на провеждането на първата вълна на кампанията в началото на изминалата година.
- Има ли напрежение сред тютюнопроизводителите и на какво се дължи?
Венцислав Чолаков: За съжаление и тази година има напрежение, а това е повтаряща се ситуация през последните години, като с всяка изминала година проблемите се задълбочават. Основната причина е, че след разбиването на тютюневия монопол и закриването на фонд "Тютюн" не се създаде адекватна организация, която да поеме управлението на процесите в бранша. В условията на нарастваща глобализация на пазарите секторът се разпокъса на микропроизводители, които дори и в момента не са обединени в браншови организации. Получава се, че производители с годишни доходи от 3000-4000 лева трябва да се договарят индивидуално с компании с годишни обороти от милиарди долари. Огромен дисбаланс, който доведе до хаос в бранша. Липсва планиране на необходимите количества, които трябва да се произведат. С нарастването на доходите в страната растат и очакванията за по-високи доходи на тютюнопроизводителите, което е логично, а в същото време качеството на произвежданите тютюни пада, както и добивите от единица площ. При такова противоположно развитие вероятността да се срещнат търсенето и предлагането става все по-малка. Необходима е спешна промяна. Малките тютюнопроизводители трябва да се обединят в няколко браншови организации, които да могат ефективно да защитават интересите им и да има равнопоставеност в преговорите с изкупуващите компании. Те трябва да съдействат при договарянето на обемите, които трябва да се произведат, сортовата структура, цени и други условия, както и да осигуряват правна защита.
- Наистина ли има производители, които получават до 300 000 лева субсидии на година?
Венцислав Чолаков: Има компании, които получават и много повече от 300 000 лева, и то без да са сред най-големите производители на тютюн. Причина за това е моделът на разпределение на националните доплащания, който става на база на произведени количества тютюн от референтен период, а това е изискване на ЕС.
- Кои са тези производители и защо получават такива суми?
Венцислав Чолаков: Информация за конкретните производители може да се получи от МЗХ по линия на Закона за достъп до обществена информация. Но субсидиите за тютюн са под формата на национални доплащания за референтно производство през 2007, 2008 и 2009 реколти. Разпределението по сортови групи, в зависимост от определения в бюджета размер, се извършва ежегодно в Консултативния съвет по тютюна към МЗХ. По принцип фирмите, изкупуващи тютюн, не вземаме участие в дискусията и гласуваме въздържал се по този въпрос, за да не се създават предпоставки за спекулативно говорене. При производителите на тютюн "Вирджиния" също има и такива, защото при тях производството е индустриализирано и е в по-големи обеми – между 100 и 500 тона годишно. Самият "Булгартабак" е имал покупки от един производител в рамките на 400 тона от една реколта, което като стойност е над 2 000 000 лв. без субсидията. Т.е. трябва да се прави разлика между дребните тютюнопроизводители, които изкарват по 5000-6000 лв. годишно, и едрите тютюнопроизводители с обороти от по няколко милиона лева. За мен втората група има достатъчно възможности да търси чисто пазарни методи за реализация на продукцията си. Държавата трябва да подпомага основно дребните производители и по-голяма част от субсидиите трябва отива при тях. Това, което се получава обаче, е, че много често тези едри тютюнопроизводители основно от сортова група "Вирджиния" се възползват от проблемите и недоволството на малките производители, за да осъществят натиск към държавата и фирмите изкупвачи при реализирането на продукцията си. Такъв беше случаят от миналата седмица, когато излезе съобщение, че тютюнопроизводители ще блокират централата на "Булгартабак".
Но искам да подчертая, че ние нa изнудване няма да се поддадем. Също така е необходимо да се затегне контролът над количествата тютюн, който тези производители произвеждат. След изсушаване и нарязване сортът "Вирджиния" може да се пуши директно, а с 1000 тона "Вирджиния" могат да се произведат количества цигари, отговарящи на 10% от годишната консумация в България. Това трябва да е следващият фокус в борбата с контрабандата.
- Изкупната кампания на тютюна е към края си. Какви са резултатите досега?
Венцислав Чолаков: Това твърдение е отчасти вярно. От четирите сортови групи е изкупен целият произведен тютюн от сортова група "Каба Кулак". В момента активно тече кампанията по изкупуване на сортова група "Басми", а "Булгартабак" е единствената компания, която купуваше тези тютюни преди Нова година. Преди Нова година ние също така изпълнявахме ангажиментите си към производителите на "Бърлей" и "Вирджиния". В момента плевенското ни предприятие създава организация за изкупуване на останалите неизкупени и договорени количества "Бърлей".
- Може ли производителите да се чувстват сигурни, че количествата им ще бъдат изкупени?
Венцислав Чолаков: "Булгартабак" винаги е бил надежден партньор на производителите и при всяка реколта ние изпълняваме ангажиментите си. През тази година е възможно да останат известни количества тютюни, за които няма сключени договори, както алармират организациите на производителите. Най-съществен проблем би имало при сортова група "Басми", тъй като производителите са дребни и в повечето случаи доходите от тютюна формират приходите им за цяла година. По друг начин стои въпросът за производителите на "Вирджиния", които са едри земевладелци и производството на тютюн е бизнес за тях и при реализацията на продукцията си те имат възможност за по-голяма гъвкавост и предвидимост. Въпреки всичко преди края на изкупната кампания каквото и да бъде казано, категорично може да се окаже невярно. Пазарът е либерализиран и всеки момент на пазара може да се появи нова компания или опериращите на пазара купувачи да променят първоначалните си намерения. Така например при миналата реколта една от компаниите излезе на пазара на сортова група "Бърлей" в края на кампанията и всъщност не можа да купи желаните количества.
- Какви количества е изкупил "Булгартабак"?
Венцислав Чолаков: "Булгартабак" е изкупил почти 3100 тона тютюн реколта 2015 от четирите сортови групи. Над 13 милиона лева вече са изплатени, с което ние изпълнихме поетите ангажименти към производителите, от които сме изкупили тютюн. Има единични случаи, при които поради липса на фактури или закрити сметки хората не са получили средствата си. По този въпрос екипът ни работи за най-бързото разрешаване на казусите.
- Какви са ангажиментите ви по приватизационния договор за изкупуване на тютюна?
Венцислав Чолаков: Ние имаме ангажимент за срок от пет години, смятано от 2011 г., ежегодно да изкупуваме по 5000 тона български тютюн. Това на практика представлява около 20% от годишното производство на страната. Задължението за изкупуване на тези количества приключи в края на 2015 г., като изкупеният обем тютюн е над 25,200 тона. Но тъй като, както сме доказали, "Булгартабак" е отговорна компания, ние ще изпълним договореностите с производителите, като изкупим тютюни и за над този обем.
- Какви са цените през тази година?
Венцислав Чолаков: Като всяка земеделска продукция цената се определя от качеството на суровината и от баланса между предлагането и търсенето. Цените, които се заплащат на производителите, са в пряка зависимост от възможностите на компаниите за реализация на суровината. Така например за сортова група "Басми" въпреки наличието на производство над търсените количества от преработвателите цената е по-висока от миналогодишната. При останалите сортови групи стойността на продукцията е сравнима с миналата година.
- Има ли достатъчно качествена продукция?
- Венцислав Чолаков: В сравнение с предходната реколта, която според експертите е била може би най-тежката през последните десетина години, качеството на тазгодишната суровина е по-добро. Това би могло да породи спекулации относно цената на тютюна от реколтата, но нека не забравяме, че цената се определя от търсенето. От друга страна, за всяка цигарена компания най-важният показател за избор на доставчик на тютюн е постоянство в количеството и качеството на доставяната суровина. За съжаление страната ни не може да се похвали в тази посока, тъй като през последните години секторът се развива стихийно и без наличие на ясна визия за устойчиво развитие и предвидимост. Има индикации, че една от международните компании може да оттегли производството си от нашата страна.
- Има ли нужда от регулация на търговията с тютюн?
Венцислав Чолаков: Това е задължително, тъй като тютюнът не е класически земеделски продукт. Първо, той не се консумира директно. Легалната му употреба предвижда да се потребява основно от производителите на цигари, които в днешно време са няколко десетки компании в света. Второ, в момента, в който тютюнът се изсуши и нареже, от земеделски продукт автоматично се превръща във високоакцизен продукт и цената му се повишава над 300 пъти. Т.е. идеята, че търгoвията с тютюн трябва да бъде напълно либерализирана, е погрешна и крие много рискове за фиска поради възможността за безконтролно производство на тютюневи изделия без платен акциз.
- Част от чуждите марки цигари все още нямат нови цени въпреки промените в акциза. На какво се дължи това?
Венцислав Чолаков: Една от причините е по-късното приемане на промените в Закона за акциза и данъчните складове през 2015 г., което не позволи на някои производители да произведат навреме своята продукция с новите бандеролни цени. Други обаче използват т.нар. предвидимост на повишението на акцизните ставки да натрупват стокови запаси на старите цени, за да имат конкурентно предимство, като продават по-дълго на по-ниски цени.
- Има ли риск за по-малки постъпления от акциз заради презапасяването с цигари на стари цени?
- Венцислав Чолаков: Да, такъв риск има. Затова Министерството на финансите трябва да ограничи времето, през което могат да се продават тютюневи изделия със старите цени. Според мен 2 месеца са достатъчни да се разпродадат стоковите наличности от предходната година, при условие че няма умишлено презапасяване.
Източник: Агенция „Фокус”
